Един слънчев следобед през август, бях седнал сам в кафето на ВТУ и размишлявах за току що чутото в лекция на Здравко Иванов. За детерминизъм, Хайзенберг и електрон. За супер позицията и Кант с неговите възможни  и вероятни бъдеща. Беше ми толкова хубаво от вкуса на кафето и цигарата , дори не забелязвах путкопотока наоколо. Колкото повече размишлявах толкова повече се отдалечавах от идеята за монотеизъм и божественото начало на битието. Мисълта ми не можеше да се откъсне от квантовата природата на микрочастиците. От свойствата им когато ги наблюдаваме и когато не. Няма съмнение на база направени физически опите че светът на макро частиците е двоичен. Но пък класическата физика начело с Айнщайн отхвърля това. Къде е границата? Кое определя границата на двоичността и детерминизъма? Някой беше казал, че Бог много умело се крие  по отношение на микрочастиците. Днес благодарение на ЦЕРН ние вече знам за съществуването на няколко нива под атома частици, които забележете също имат двоична природа. В смисъл хем са частици, хем вълна. И най интересното хем са под микроскоп и в същото време навсякъде из стаята или вселената. Което означава че ако поелиям на едната частица другата незабавно реагира където и да е в момента. Дори и на края на вселената. Което веднага води до два извода.  А именно , скоростта на светлина не е най високата или... частицата е една но с двоична природа... което преобръща детерминизъма с краката на горе и кара класическите физици да гледат както аз гледах за първи път Матрицата на Уашовски. Макар и там също да лежи идеята за двоичността като вселени. Не съм  физик но мисля, че вселената не е безкрайна само като пространство но и като мащаб. Съдейки по почти еднаквото устройство на атом и слънчева система.  Разбира се ще глупаво да твърдим че нашият свят е по средата на вселенската мащабност, защото не знам колко нагоре и колко надолу продължава всичко. В същност вселената се самонаблюдава и е съзнателна. Може би това е абсолютен Бог.  И откритият Хигс Бузон наскоро в ЦЕРН е точно божествената частица, която свързва целия пъзел и е причина или част от великия  взрив.  Погледнато философски (понякога забравям , че съм  магисър по философия) , Кант е прав. Хайзенберг също, Айнщайн и той.  Много е дълго и ме мързи да пиша, но интересното е че много философи и религиозни доктрини през различни векове и идеи част по част  стигат до ЦЕРН. А много физици и ЦЕРН стигат до Бог. А аз се оставям в ръцете на Бог.
  Лека нощ приятели.
  Aas Aachen See