Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2023 10:29 - Началото
Автор: trashliev Категория: Политика   
Прочетен: 2028 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Численост и състав AБПФК

 

По искане на Георги Димитров за справка относно числения състав на партизанските отряди, на 12 март 1944 г. от ЦК на БРП е изпратена шифрована телеграма, в която се докладва че:

„...В партизанските отряди около 25 – 30 % са комунисти, толкова са комсомолците, останалите са безпартийни. По възрастов състав – в отрядите главно са младежи, от тях 70 – 75 % са селски бедняци, около 20 % са работници, останалите са от интелигенцията.“ и „...в 12 окръга има 26 отряда с обща численост 2320 души" и още, че има окръзи само с по няколко десетки партизани например – Хасковски – 20 души, Варненски – 40 души, Старозагорски – 50 души, а в Русенски, Бургаски и Търновски въобще не съществува партизанско движение.“ Според други източници, (например, според историка Стойчо Грънчаров) всъщност, значителна част от безпартийните партизани са симпатизанти на земеделците, а някои членуват в земеделските партии.

 

240 000 активни борци се радват на привилегии през 1980 г

Може ли в средата на 80-те на миналия век, 40-години след 9 септември 1944 г., в България да има 240 000 активни борци против фашизма и капитализма?

Може, ако се е сбъднала надеждата на Христо Смирненски в стихотворението му "Йохан", че от всяка партизанска "капка кръв ще бликнат нови хиляди борци!"

Как българските комунисти надхитриха биологичната логика и генерационните закони и вместо да намалява, бройката на активните борци растеше?

Много бързо партизаните, които на 9 септември 1944 г. превземат властта, усещат нейните благини и бързат да се възползват от тях. За кратко време от единичните случаи на стихийното задигане на красиви и скъпи вещи от буржоазни домове те узаконяват правилегиите си под егидата на абревиатурата БПФК (борци против фашизма и капитализма).

Ето как става това.

През 1945 г. в София е учреден Съюз на партизаните. Точният им брой на 9 септември 1944 г. може да е спорен, но за ръководните комунисти е безспорно, че те са основата и гръбнакът на тяхната власт.

През 1947 г. се създава специален инициативен комитет, чиято цел е на базата на този съюз да изгради представителна структура на участниците в антифашистката борба. Председател на комитета е Боян Българанов, бивш партизанин, тогава директор на Народната милиция, впоследствие и член на Политбюро на ЦК на БКП. За секретар е избран Тодор Живков.

Почти цяла година инициаторите пропагандират идеята и разясняват задачите на бъдещия антифашистки съюз. Във в. "Работническо дело" редовно излизат статии и коментари, които припомнят "героичните заслуги на партизаните и ятаците", заради които сега те трябвало да получават не само слава и благодарности, но и да бъдат материално и финансово защитени.

На специален конгрес, открит на 27 октомври 1947 г. в столичния кинотеатър "Република", е учреден Съюз на борците против фашизма и капитализма (СБПФК). Конгресът постановява, че "активен борец против фашизма и капитализма е лице, участвало (или подпомагало) в дейността на Българската комунистическа партия до 1945 г. и в съпротивителното движение в България главно през Втората световна война".

За председател на съюза е избран Георги Димитров, макар че той не присъства на конгреса. От трибуната е прочетено приветственото му писмо. В него "антифашист №1 в България" предупреждава делагатите, че СБПФК трябва да бъде "непоколебим борец против бюрократизма и безделието, против разточителството и престъпното отношение към народните средства, ресурси и богатства." Сякаш е предугаждал като как ще се развият нещата с годините.

Някои автори твърдят, че докато е жив и оглавява съюза, Димитров не допуска превръщането му в богата хранителна ясла. Ако това е факт, той става възможен само защото Димитров умира година и половина след създаването на СБПФК.

Дошлият на власт Вълко Червенков се отнася към съюза така, както с всички в държавата - надменно, високомерно и пренебрежително. Самият той е московски кадър и хората, участвали във вътрешната съпротива, не го интересуват особено. Него във властта го крепи самият Сталин, за чий са му някакви бивши партизани!

Тодор Живков не постъпва така. В стремежа и борбата си за цялата власт в държавата той вкарва постепенно и антифашисткия съюз. Освен с обграждането си с млади ръководни дейци като Станко Тодоров, Митко Григоров, Борис Велчев, Милко Балев и др. Живков упорито започва да ухажва ветераните от старата гвардия. Организира честване на техни кръгли годишнини, кани ги на разговори в ЦК, щедро ги награждава с ордени и медали.

Така Живков демонстрира важното за България "сплотяване на поколенията".
На 1 юни 1959 г. той, все още само първи секретар на ЦК на БКП, внася за разглеждане в Политбюро своя докладна записка "За уреждане на общественото, материалното и социално-битовото положение на активните борци против фашизма и капитализма".

Политбюро, естествено, гласува записката единодушно и така на практика се инстутуционализара новата привилегирована каста в България. Народът я кръщава "червената буржоазия".

"Първият секретар на ЦК на БКП всъщност превръща СБПФК в подчинен отдел на Секретариата, в партийно поделение, което ликвидира неговия плуралистичен замисъл", пише в книгата си "Тодор Живков - мит и истина" доц. Боян Кастелов.

Всъщност Живков въвежда стария като човечеството принцип "слушкаш и папкаш". Създава си верен отбор от ветерани, чрез който демонстрира на всички своя личен прочит на древноримското правило за "хляб и зрелища" (игри): "Няма хляб за този, който не е в моята игра!".

АБПФК са подредени в четири категории:
- Първа категория - загиналите антифашисти, осъдените на смърт и тези, които са били партизани повече от 1 година.
- Втора категория - участниците в партизанското движение повече от 6 месеца, политзатворниците и политемигрантите.

- Трета и четвърта категория - ятаците и всички други участници в антифашистката борба. Към тях са прибавени и участвалите в Септемврийското въстание през 1923 г., избитите и репресираните при "белия терор" от 1925 г., всички политически затворници и убити по политически причини от Войнишкото въстание (1918 г. ) до 9 септември 1944 г.

В интерес на истината трябва да кажа, че привилегии имат участниците в съпротивата срещу хитлеризма в цяла Европа. В българския си вариант в началото те са:

- Народна пенсия
- Надбавка към заплатата

-Предимство при назначаване на работа
- Предимство при кандидатстване във ВУЗ
- По-евтино медицинско обслужване
- Безплатни почивни станции
- Еднократно предимство за придобиване на жилище и покупка на лек автомобил
- Безплатна карти за градския транспорт
- Безплатна карта за баня

Ето така "чисто и просто" докато народът чакаше по 15 години за москвич или лада, активните можеха да си я купят бързо и лесно, а синът на Милко Балев Калин по-късно да яхне и як японски мотоциклет.

Според историка доц. д-р Михаил Груев чрез привилегиите за активните борци Живков си създава нещо като преторианска гвардия. В нея също има напрежения, които в един момент изкристализират до противопоставянето на партизаните от по-големите бойни единици като отряда "Антон Иванов" или врачанския "Гаврил Генов" срещу особено облагодетелстваните чавдарци - участниците в отряда "Чавдар".

Тодор Живков обаче майсторски тушира тези напрежения чрез ловко лавиране в кадровата си политика и с увеличаване на привилегиите.

На 25 август 1969 г. е приет специален декрет № 31 за "подобряване на материалното и социалното положение на революционните кадри", който разширява и прецизира привилегиите. Пенсиите на активните борци са увеличени. Те са допълнителни към пенсиите, които получават за старост.

На 1 януари 1970 г. едно допълнение към Закона за пенсиониране определя по-ниска пенсионна възраст за прослужено време и старост на активните борци: 55 години за мъжете и 50 за жените и 15 години минимален трудов стаж.

Малко след това привилегиите на активните борци се прехвърят и върху техните деца. В средните училища и в университетите първо са приемани всички деца на БПФК, които са изкарали оценка 3, по параграф Ж от специален закон.

При оценка 2 се е искало специално разрешение от партийните органи, което обикновено, е давано и активните наследници, макар и с двойки, също са били приемани.
В началото на 80-те години СБПФК се преименува на АБПФК (Активни борци против фашизма и капитализма), а за негов шеф е избран д-р Владимир Бонев, изкарал два мандата като председател на Народното събрание.

Винаги съм се чудел защо е било необходимо прилагателното "активен". Сякаш е имало и пасивни борци против фашизма, които са били постоянно в поза "партер". А може би пък някои са били по-активни от другите и заради това официално е изградена стройна система от степени (категории) за привилегиите им.

По същото време броят на активните борци намалява по естествени причини. Тогава е приет нов закон, според който и внуците на активните борци могат да се ползват от привилегии. Някои другари осиновиха внуците си. Най-големият пример даде самият Живков и така внучката му Евгения (Жени) Любомирова Стойчева стана Жени Тодорова Живкова.

Но и това не е всичко! Периодично през години съюзът приема нови и нови активни борци
В окръжни и градски комитети на БКП се обявяват кастинги и въпреки че отдалечаването от партизанското време расте, броят на кандидатите се увеличава.

Ето ви един пример от Белоградчик през 1978 г., който показва до какво израждане на процеса се стига.

Явява се 85-годишен старец и обяснява как през 1923 г. пренесъл паролата за Септемврийското въстание от с. Княз Александрово (днес град Димово) до родното си село Гранитово. В тоя край не е имало никакви бойни действия. Попитали го след това до 1944 г. имал ли е някаква революционна дейност и той отговорил, че нямал. Накрая чистосърдечно си признал: "Другари, аз не исках да дойда тука, ама унуците ме накараха..."

Ако не беше дошъл 10 ноември 1989 г., Живков сигурно щеше да измисли нови и нови начини дори за правнуците на своите активни борци. След 10 ноември новодемократите също си създадоха активни борци, но против комунизма и те също се радваха на привилегии и пенсии

 

@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@

 

 

 

@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@

 

 

· Софийска народоосвободителна дивизия

· Партизанска бригада „Георги Бенковски“

· Партизанска бригада „Георги Димитров“

· Партизанска бригада „Чавдар“

· Партизанска бригада „Чепинец“

· Първа родопска бригада „Георги Димитров“

· Втора родопска бригада „Васил Коларов“

· Първа софийска народоосвободителна бригада

· Втора софийска народоосвободителна бригада

· Първа средногорска бригада „Христо Ботев“

· Втора средногорска бригада „Васил Левски“

· Партизански отряд №4

· Партизански отряд „Август Попов“

· Партизански отряд „Ангел Кънчев“

· Партизански отряд „Анещи Узунов“

· Партизански отряд „Антон Попов“

· Партизански отряд „Асен Златаров“

· Партизански отряд „Васил Левски“ (Варна)

· Партизански отряд „Васил Левски“ (Плевен)

· Партизански отряд „Васил Левски“

· Партизански отряд „Васил Левски“ (Пловдив)

· Партизански отряд „Гаврил Генов“

· Партизански отряд „Георги Бенковски“

· Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг)

· Партизански отряд „Дунав“

· Партизански отряд „Дядо Вълко“

· Партизански отряд „Народен юмрук“

· Партизански отряд „Никола Калъпчиев“

· Партизански отряд „Никола Парапунов“

· Партизански отряд „Панайот Волов“

· Партизански отряд „Петър Момчилов“

· Партизански отряд „Смърт на фашизма“

· Партизански отряд „Стефан Караджа“

· Партизански отряд „Хаджи Димитър“

· Партизански отряд „Христо Ботев“

· Партизански отряд „Христо Кърпачев“

· Партизански отряд „Христо Михайлов“

· Партизански отряд „Яне Сандански“

· Брезнишки партизански отряд

· Габровско-Севлиевски партизански отряд

· Горнооряховски партизански отряд

· Дупнишки партизански отряд

· Ихтимански партизански отряд

· Кюстендилски партизански отряд „Драговищица“

· Омуртагски партизански отряд

· Поповски партизански отряд

· Радомирски партизански отряд

· Рило-пирински партизански отряд

· Родопски партизански отряд „Антон Иванов“

· Средоречки партизански отряд

· Трънски партизански отряд

· Търговищки партизански отряд

· Царибродски партизански отряд

· Шопски партизански отряд

· Войнишка партизанска бригада „Георги Димитров“

· Войнишки партизански батальон „Димитър Благоев“

· Войнишки партизански батальон „Христо Ботев“

· Босилеградски партизански отряд „Георги Раковски“

· Войнишки партизански батальон „Васил Коларов“

· Интернационален войнишки батальон

· Баташка партизанска чета

Известни дейци на партизанското движение

· Адалберт Антонов (Малчика)

· Васил Демиревски (Желю)

· Славчо Трънски

· Крум Радонов

· Вела Пеева (Пенка)

· Виолета Якова

· Вълко Димитров (Дядо Вълко)

· Денчо Знеполски

· Дичо Петров

· Добри Джуров (Мургаш)

· Иван Козарев (Балкан)

· Никола Парапунов

· Борис Попов (Венко)

· Петър Панайотов (Даскала)

· Славчо Радомирски (Васо)

· Стоян Едрев (Йордан, Дано)

· Цвятко Анев

· Дико Диков

· Груди Атанасов (Цвятко)

· Георги Чанков

· Цвятко Радойнов

· Стою Неделчев (Чочоолу)

· Велко Димитров

· Емил Марков

· Христо Кърпачев (Младен, Янко)

· Иван Тодоров (Горуня)

· Петър Нешев (Станчо, Георги, Марин)

· Димитър Димов (бай Даню, Танасов)

· Митко Палаузов

· Ламбо Теолов

· Иван Бъчваров

· Райко Дамянов

· Дечо Бутев (Щокман)

· Сребро Бабаков (Мороза)

· Методи Шаторов (Стария българин, Шарло, Панайот)

· Борис Копчев (Митьо)

· Христо Добрев (Дико)

· Йонко Панов

· Иван Араклиев

· Владо Тричков

· Георги Жечев (Тодоров)

· Иван Гинчев (Йонко)

· Любен Шилегарски

· Иван Нивянин

· Атанас Русев

·

· @@@@@@@@@@@@@@@@@@

·

·

·

·

240 000 активни борци се радват на привилегии през 1980 г.

 

 

Пенчо Ковачев

PKovachev@24chasa.bg

11.09.2013 19:37

 

Може ли в средата на 80-те на миналия век, 40-години след 9 септември 1944 г., в България да има 240 000 активни борци против фашизма и капитализма?

Може, ако се е сбъднала надеждата на Христо Смирненски в стихотворението му "Йохан", че от всяка партизанска "капка кръв ще бликнат нови хиляди борци!"

Как българските комунисти надхитриха биологичната логика и генерационните закони и вместо да намалява, бройката на активните борци растеше?

Много бързо партизаните, които на 9 септември 1944 г. превземат властта, усещат нейните благини и бързат да се възползват от тях. За кратко време от единичните случаи на стихийното задигане на красиви и скъпи вещи от буржоазни домове те узаконяват правилегиите си под егидата на абревиатурата БПФК (борци против фашизма и капитализма).

Ето как става това.

През 1945 г. в София е учреден Съюз на партизаните. Точният им брой на 9 септември 1944 г. може да е спорен, но за ръководните комунисти е безспорно, че те са основата и гръбнакът на тяхната власт.

През 1947 г. се създава специален инициативен комитет, чиято цел е на базата на този съюз да изгради представителна структура на участниците в антифашистката борба. Председател на комитета е Боян Българанов, бивш партизанин, тогава директор на Народната милиция, впоследствие и член на Политбюро на ЦК на БКП. За секретар е избран Тодор Живков.

Почти цяла година инициаторите пропагандират идеята и разясняват задачите на бъдещия антифашистки съюз. Във в. "Работническо дело" редовно излизат статии и коментари, които припомнят "героичните заслуги на партизаните и ятаците", заради които сега те трябвало да получават не само слава и благодарности, но и да бъдат материално и финансово защитени.

На специален конгрес, открит на 27 октомври 1947 г. в столичния кинотеатър "Република", е учреден Съюз на борците против фашизма и капитализма (СБПФК). Конгресът постановява, че "активен борец против фашизма и капитализма е лице, участвало (или подпомагало) в дейността на Българската комунистическа партия до 1945 г. и в съпротивителното движение в България главно през Втората световна война".

За председател на съюза е избран Георги Димитров, макар че той не присъства на конгреса. От трибуната е прочетено приветственото му писмо. В него "антифашист №1 в България" предупреждава делагатите, че СБПФК трябва да бъде "непоколебим борец против бюрократизма и безделието, против разточителството и престъпното отношение към народните средства, ресурси и богатства." Сякаш е предугаждал като как ще се развият нещата с годините.

Някои автори твърдят, че докато е жив и оглавява съюза, Димитров не допуска превръщането му в богата хранителна ясла. Ако това е факт, той става възможен само защото Димитров умира година и половина след създаването на СБПФК.

Дошлият на власт Вълко Червенков се отнася към съюза така, както с всички в държавата - надменно, високомерно и пренебрежително. Самият той е московски кадър и хората, участвали във вътрешната съпротива, не го интересуват особено. Него във властта го крепи самият Сталин, за чий са му някакви бивши партизани!

Тодор Живков не постъпва така. В стремежа и борбата си за цялата власт в държавата той вкарва постепенно и антифашисткия съюз. Освен с обграждането си с млади ръководни дейци като Станко Тодоров, Митко Григоров, Борис Велчев, Милко Балев и др. Живков упорито започва да ухажва ветераните от старата гвардия. Организира честване на техни кръгли годишнини, кани ги на разговори в ЦК, щедро ги награждава с ордени и медали.

Така Живков демонстрира важното за България "сплотяване на поколенията".
На 1 юни 1959 г. той, все още само първи секретар на ЦК на БКП, внася за разглеждане в Политбюро своя докладна записка "За уреждане на общественото, материалното и социално-битовото положение на активните борци против фашизма и капитализма".

Политбюро, естествено, гласува записката единодушно и така на практика се инстутуционализара новата привилегирована каста в България. Народът я кръщава "червената буржоазия".

"Първият секретар на ЦК на БКП всъщност превръща СБПФК в подчинен отдел на Секретариата, в партийно поделение, което ликвидира неговия плуралистичен замисъл", пише в книгата си "Тодор Живков - мит и истина" доц. Боян Кастелов.

Всъщност Живков въвежда стария като човечеството принцип "слушкаш и папкаш". Създава си верен отбор от ветерани, чрез който демонстрира на всички своя личен прочит на древноримското правило за "хляб и зрелища" (игри): "Няма хляб за този, който не е в моята игра!".

АБПФК са подредени в четири категории:
- Първа категория - загиналите антифашисти, осъдените на смърт и тези, които са били партизани повече от 1 година.
- Втора категория - участниците в партизанското движение повече от 6 месеца, политзатворниците и политемигрантите.

- Трета и четвърта категория - ятаците и всички други участници в антифашистката борба. Към тях са прибавени и участвалите в Септемврийското въстание през 1923 г., избитите и репресираните при "белия терор" от 1925 г., всички политически затворници и убити по политически причини от Войнишкото въстание (1918 г. ) до 9 септември 1944 г.

В интерес на истината трябва да кажа, че привилегии имат участниците в съпротивата срещу хитлеризма в цяла Европа. В българския си вариант в началото те са:

- Народна пенсия
- Надбавка към заплатата

-Предимство при назначаване на работа
- Предимство при кандидатстване във ВУЗ
- По-евтино медицинско обслужване
- Безплатни почивни станции
- Еднократно предимство за придобиване на жилище и покупка на лек автомобил
- Безплатна карти за градския транспорт
- Безплатна карта за баня

Ето така "чисто и просто" докато народът чакаше по 15 години за москвич или лада, активните можеха да си я купят бързо и лесно, а синът на Милко Балев Калин по-късно да яхне и як японски мотоциклет.

Според историка доц. д-р Михаил Груев чрез привилегиите за активните борци Живков си създава нещо като преторианска гвардия. В нея също има напрежения, които в един момент изкристализират до противопоставянето на партизаните от по-големите бойни единици като отряда "Антон Иванов" или врачанския "Гаврил Генов" срещу особено облагодетелстваните чавдарци - участниците в отряда "Чавдар".

Тодор Живков обаче майсторски тушира тези напрежения чрез ловко лавиране в кадровата си политика и с увеличаване на привилегиите.

На 25 август 1969 г. е приет специален декрет № 31 за "подобряване на материалното и социалното положение на революционните кадри", който разширява и прецизира привилегиите. Пенсиите на активните борци са увеличени. Те са допълнителни към пенсиите, които получават за старост.

На 1 януари 1970 г. едно допълнение към Закона за пенсиониране определя по-ниска пенсионна възраст за прослужено време и старост на активните борци: 55 години за мъжете и 50 за жените и 15 години минимален трудов стаж.

Малко след това привилегиите на активните борци се прехвърят и върху техните деца. В средните училища и в университетите първо са приемани всички деца на БПФК, които са изкарали оценка 3, по параграф Ж от специален закон.

При оценка 2 се е искало специално разрешение от партийните органи, което обикновено, е давано и активните наследници, макар и с двойки, също са били приемани.
В началото на 80-те години СБПФК се преименува на АБПФК (Активни борци против фашизма и капитализма), а за негов шеф е избран д-р Владимир Бонев, изкарал два мандата като председател на Народното събрание.

Винаги съм се чудел защо е било необходимо прилагателното "активен". Сякаш е имало и пасивни борци против фашизма, които са били постоянно в поза "партер". А може би пък някои са били по-активни от другите и заради това официално е изградена стройна система от степени (категории) за привилегиите им.

По същото време броят на активните борци намалява по естествени причини. Тогава е приет нов закон, според който и внуците на активните борци могат да се ползват от привилегии. Някои другари осиновиха внуците си. Най-големият пример даде самият Живков и така внучката му Евгения (Жени) Любомирова Стойчева стана Жени Тодорова Живкова.

Но и това не е всичко! Периодично през години съюзът приема нови и нови активни борци
В окръжни и градски комитети на БКП се обявяват кастинги и въпреки че отдалечаването от партизанското време расте, броят на кандидатите се увеличава.

Ето ви един пример от Белоградчик през 1978 г., който показва до какво израждане на процеса се стига.

Явява се 85-годишен старец и обяснява как през 1923 г. пренесъл паролата за Септемврийското въстание от с. Княз Александрово (днес град Димово) до родното си село Гранитово. В тоя край не е имало никакви бойни действия. Попитали го след това до 1944 г. имал ли е някаква революционна дейност и той отговорил, че нямал. Накрая чистосърдечно си признал: "Другари, аз не исках да дойда тука, ама унуците ме накараха..."

Ако не беше дошъл 10 ноември 1989 г., Живков сигурно щеше да измисли нови и нови начини дори за правнуците на своите активни борци. След 10 ноември новодемократите също си създадоха активни борци, но против комунизма и те също се радваха на привилегии и пенсии

 

@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@

 

 




Гласувай:
3



1. dobrodan - Абсолютно вярно.
27.01.2023 11:25
"Сякаш е имало и пасивни борци против фашизма, които са били постоянно в поза "партер". А може би пък някои са били по-активни от другите".
Ако някой мисли, че в землянките известен брой другари и другарки не са отнемали редовно силата на меча, жестоко се лъже.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: trashliev
Категория: Политика
Прочетен: 50572
Постинги: 21
Коментари: 8
Гласове: 14
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031